Електронна идентификация

Електронна идентификация

 

Електронната идентификация (ЕИ) е процес на използване на данни в електронна форма за идентификацията на лица, които данни представляват по уникален начин дадено физическо или юридическо лице, или физическо лице, представляващо юридическо лице (Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО). 
Електронната идентификация осигурява:
- надлежно взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи; 
- правна сигурност при електронните трансакции; 
- облекчаване на административната тежест; 
- достъп до трансгранични онлайн услуги. 
Предоставянето на електронни услуги изисква наличието на правно признато средство (или средства) за сигурно установяване и проверка на самоличността на гражданите от разстояние.

 

 

Национална схема за електронна идентификация

 

Основополагащ елемент за електронното управление е схемата за електронна идентификация, уредена в Закона за електронната идентификация. Съгласно нея физическите лица се идентифицират в електронна среда чрез електронен идентификатор, който се съдържа в удостоверение за електронна идентичност, издавано от министъра на вътрешните работи. Чрез електронния идентификатор се осигурява възможност за физическите лица да се идентифицират при заявяването на електронни административни услуги, за предоставянето на които по закон се изисква идентификация.
 

Налични средства за електронна идентификация

 

Националната схема за електронна идентификация се изгражда от МВР и се предвижда да бъде въведена  в продукционен режим през 2020 г. 
До въвеждането на националната схема за електронна идентификация се използват следните средства за идентификация – квалифициран електронен подпис, различни персонални кодове (ПИК на НАП и НОИ, УКД на НЗОК), потребителско име и парола.
 

Трансгранична електронна идентификация

 

Съгласно Регламент (ЕС) 910/2014 държавите членки при предоставянето на електронни административни услуги задължително признават средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка в рамките на схема за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване пред Европейската комисия и за която е направена публикация в Официалния бюлетин на ЕС.
За да се реализира взаимно признаване и да могат гражданите на ЕС да заявяват по електронен път административни услуги във всяка една държава членка като използват средствата за електронната идентификация, издадени в собствената им държава, е необходимо всяка държава членка да изгради национална технологична инфраструктура – това е т.нар. eIDAS възел. Чрез него се приемат, обработват и препращат данни за лицата, заявили електронна административна услуга, към други възли, с което се дава възможност на националната инфраструктура за електронна идентификация на една държава членка да се свързва с инфраструктурата на друга държава членка. Българският eIDAS възел е изграден и внедрен в продукционата среда на ДАЕУ. Той е част от хоризонталната система за електронна автентикация.

 

 

За дирекцията

 

 

 

Практически насоки за дългосрочно съхранение на електронни документи в администрациите