1. Какво представляват „отворените данни“?

Отворените данни са стратегически ресурс с огромен потенциал за редица потребители - публичния сектор, частния бизнес, академичната общност, гражданите и неправителствения сектор. Отворените данни представляват публичната информация, събирана, създавана и поддържана от организациите от обществения сектор и публикувана в отворен машинночетим формат (CSV, RDF, XML, JSON и др.), позволяващ повторна употреба за търговски или нетърговски цели. В общите случаи отворените данни се предоставят безплатно или се заплаща минимална такса, покриваща само преките разходи за предоставяне на набора от данни. Данните се предоставят с права за свободно повторно използване, обработка, съпоставяне с други отворени данни и разпространение без ограничения за използването им. Изключва се информация, която съдържа лични данни, класифицирана информация или друга информация, за която е необходимо да се доказва правен интерес. Въвеждането на инициативата за отворените данни е продиктувано от липсата на пълноценен достъп на гражданите и бизнеса до публичната информация, притежавана от обществения сектор. Посрещането на различните предизвикателства, свързани с политиката, технологиите, финансирането, организацията и правната рамка за отворените данни е от съществено значение за ефективното и ефикасно развитие на инициативата, която да генерира ползи за българското общество.

  1. Защо отворени данни?

“Покажи ми данните си, за да ти кажа как се справяш” - гражданите имат възможност да анализират отворените данни, да ги допълват, комбинират и дори да събират свои бази данни, така че да извлекат полезна за себе си и за обществото информация, а оттам и да допринесат за подобряване на публичните услуги.

Публичните организации ежедневно събират, обработват и поддържат големи количества данни. Голяма част от тях са от обществен интерес, като например Регистърът на обществените поръчки, списъци с училища и детски градини, рейтингова система на университетите, свободни работни места в бюрата по труда, данни за замърсяването на въздуха и др. Тези данни са публични, но не винаги са лесно достъпни или са във формат, удобен за обработка.

  1. Ползи от отворените данни

Отворените публични данни са огромен неизползван ресурс, който генерира ползи както за държавните институции, така и за граждани, предприемачи, журналисти, НПО, медии и др.

На базата на натрупания вече е опит е възможно да се посочат редица сфери, в които употребата на отворени данни създава добавена стойност:

      Политически и социални ползи от отворените данни

  • Мощен инструмент за борба с корупцията;
  • По-активно участие и увеличено влияние на гражданите;
  • Равен достъп до данни;
  • По-добри публични услуги;
  • По-добра отчетност и прозрачност на институциите;
  • Увеличено доверие към държавните институции;
  • По-висока удовлетвореност на гражданите от публичните услуги;
  • По-ефективен и приобщаващ процес на формулиране на публични политики.

Икономически ползи от отворените данни

  • Икономически растеж и насърчаване на конкуренцията;
  • Стимулиране на иновациите;
  • Принос за подобряване на работни процеси, продукти и услуги;
  • Разработване на нови продукти и услуги;
  • Оползотворяване на потенциала на големи групи от хора;
  • Създаване на нов сектор с висока добавена стойност;
  • Достъпна информация за инвеститори и компании.

Оперативни и технически ползи от отворените данни

  • Избягване на дублиране на данни;
  • Оптимизиране на административните процеси, а оттам по-ефективни административни услуги за гражданите;
  • Достъп до външна експертиза за разрешаване на проблеми;
  • Възможност за сравнимост в процеса на взимане на решения;
  • Извличане на информация чрез комбиниране на данни от един или повече източници;
  • Външна проверка на наличните данни от множество източници.
  1. Постижения

       Национално законодателство в областта на отворените данни

Политиката относно повторната употреба на информацията в обществения сектор е регулирана от Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. Тази Директива е транспонирана в българската нормативна уредба чрез Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).  Той от своя страна  регламентира националния портал за отворени данни като централно хранилище за отворените данни на администрацията и вменяващи на държавните органи задължение за приоритизиране и публикуване на данни, предназначени за повторно използване.

Редът и начинът за създаване, поддържане и публикуване на обществена информация в отворен формат и условията за нейното повторно използване е определен в Наредба за стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат (обн. ДВ бр.48/24.06.2016г.).

Ежегодно се актуализира списъкът с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат. Към момента са приети два списъка. С Решение №103 на МС от 2015 г. е приет списък съдържа 119 набори от данни. С Решение № 214 на МС от 25 Март 2016 г., изменено и допълнено с Решение № 897 на МС от 21 октомври 2016 г., е приет списък от 308 набори от данни, чието публикуване в отворен формат на Портала за отворени данни е извършено по посочения в решението график. През 2017 г. предстои приемането на нов допълнителен списък, които ще съдържа 514 нови набори от данни.

Създадени са технически насоки и инструкции за качване на данни в отворен формат на Портала за отворени данни и са приети вътрешни правила за повторно използване на информацията по ЗДОИ от почти всички централни администрации.

           Национален портал за отворени данни

Порталът за отворени данни представлява единна, централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването и управлението на информация за повторно използване в отворен, машинночетим формат, заедно със съответните метаданни. Платформата е изградена по начин, който позволява цялостното извличане на публикуваната информация или на части от нея. Данните са свободно достъпни и могат да бъдат използвани за търговски и нетърговски цели и съответно за реализиране на приложения, базирани на тях. Към средата на 2017 г. в портала са публикувани 1904 набори от данни от 48 институции. Планирано е включването на още около 800 набори от данни от 340 администрации,от които над 200 са нови, в това число данни на местните власти. Развитието на портала за отворени данни ще бъде насочено към  публикуване на нови масиви от данни, добавяне на визуализации и инструменти, улесняващи администрациите в конвертирането и публикуването на данни.

          Глобален индекс за отворени данни

Всяка година държавите генерират и публикуват все повече и повече данни. Глобалният индекс за отворени данни (Global Open Data Index) проследява дали данните са били публикувани по начин, който е достъпен за гражданите, медиите и гражданското общество. Всяка година Общността за отворени данни (Open Data Community) и Фондация за отворено знание (Open Knowledge Foundation) правят годишна класация на страните, която се ревизира от партньорска мрежа и от местни експерти на отворени данни. Глобалният индекс за отворени данни измерва и подрежда добрите практики за отворени данни по целия свят и представя тази информация по лесен за разбиране и използване начин. Индексът включва анализ на десет ключови набори от данни за всяка държава: изборни резултати (национални); търговски регистър; национална карта; държавни разходи; държавен бюджет; законодателство; данни от националната статистическа служба; национална база данни за пощенски код/ZIP; разписания на обществения транспорт; данни за замърсяване на околната среда.

През 2015 г. България се изкачи от 51-во на 16-о място в световната класация, а през 2016 г. до десета позиция в световната класация и на осма в Европа.

  1. Национално звено за контакт

Отдел „Данни“ към Дирекция „Информационни системи и оперативна съвместимост“ на ДАЕУ е националното звено за контакт. Промяна на структурата се наложи поради разрастването на инициативата и необходимостта от допълнително ангажирани специалисти. Функциите на отдел „Данни“ включват организиране, координиране, осъществяване и контрол на дейностите в областта на отворените данни.

gerb

Държавна агенция „Електронно управление”

Ул. "Ген. Йосиф В. Гурко" 6, София 1000

тел. 02/949 20 40, 02/949 21 15 , факс 02/949 21 58

mail@e-gov.bg

Essential SSL