Александър Йоловски, зам.-председател на ДАЕУ, пред Българското национално радио

4 ноември 2018 г., Програма "Хоризонт", "Неделя 150"

Диана Янкулова, водещ: За електронната администрация ще си говорим, за края на хартиената епоха в документооборота. Онова, което беше наречено "малка революция" от вицепремиера Томислав Дончев в ефира на "Преди всички" само ден по-рано. От 1 ноември 739 администрации, от които 616 териториални и 123 централни вече обменят документи помежду си по електронен път. Това се случва около 2 години след обявения приоритет на правителството за електронно управление и, трудно ми е да кажа колко години по-късно, откакто започнахме да говорим и да инвестираме в т.нар. електронно правителство. С Александръ Йоловски, заместник-председател на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), ще разговаряме за ползите, които тази малка революция дава не само на администрациите, но и на нас, гражданите, които използваме услугите й. Здравейте и добре дошли!

Александър Йоловски, зам.-предсеател на ДАЕУ: Здравейте.

Водещ: Сега, първоначално това, което се случва, е размяната на електронни документи, а не на хартиени, между администрациите. Какви са затрудненията на онези 27 администрации, които все ще не са изпълнили ангажимента си по закон и не влизат в този електронен документооборот?

А. Й.: Най-напред да кажа, че към днешна дата вече са 23. Т.е. броят на тези администрации, които не изпълняват изискването, намалява непрекъснато. Основните проблеми, които всички срещнаха в този наистина дълъг път, са на първо място необходимостта от цялостна промяна на начина на мислене. Вече не можем да си позволим да бъдем в хартиения свят, тъй като светът се променя, не се променяме само ние. На второ място, разбира се, почти всички администрации срещнаха технологични и технически проблеми. Някои от тях срещнаха и финансови трудности. Много от администрациите имаха нужда и от специализирано обучение, така че да нагодят и да обучат служителите си да работят по този нов начин. Ние сме твъро убедени, че макар към настоящия момент да има 23 ведомства, които не обменят помежду си електронно, това не е беда, тъй като за тях има алтернативен канал, по който те могат да работят. Така че на практика стъпката е направена и оттук нататък е въпрос на привикване към новия начин на обмен на документи.

Водещ: Сигурно този процес няма да е лесен - навикът е втората природа на човека и вероятно на администрацията. Но да говорим за ползите, които обществото предстои да види от това електронно управление в администрацията, освен че ще спасим една гора годишно. Защото няма да изполваме дърветата за хартия, а ще обменяме документацията по електронен път. Това, казва вицепремиерът Дончев, е много важна част от борбата с корупцията, тъй като в електронния вариант винаги се знае кой какво е направил по един документ и е много трудно нещо да бъде подправено, затъкнато, забравено в чекмеджето или пък удобно изгубено?

А. Й.: Именно това е една от най-силните страни на електронния документооброт - че се знае точно кога едно писмо, един документ, е преминал от една администрация в друга. Вече ще се служи край на това пренасяне на документа от куриери или по пощата в рамките на дни или седмици, така че няма да се губи ценно време както на администрацията, така и на гражданите, които чакат дълги административни процедури. Всъщност процедурите не са толкова дълги, колкото времето, в което ведомствата говорят помежду си, така че да предоставят услуги на гражданите и на бизнеса. Така че гражданите следва да усетят видимия ефект от електронния обмен на документи между администрациите в една по-бърза работа на ведомствата. Тук бързам да кажа, че една от основните задачи на администрацията е да не се отпуска с тази нова технологична възможност, а да пренесе ползите, които тя вече има от този обмен на документи, именно към гражданите и бизнеса.

Водещ: Имаше ли съпротива от страна на администрациите? Защото то е въпрос и на нагласа да бъде използвана една нова технология или пък да бъде саботирана. Много често ние свързваме този въпрос с намаляването на гишетата, с чиновниците, с намаляванет на нервните разговори по опашки. Това сигурно ги заплашва, като сигурност на работните им места. В този смисъл, отвътре администрацията как реагира на новостите?

А. Й.: Естествента реакция е тотален отпор. Но за първи път, откакто в България се говори за електронно управление, съществува ясно определената структура със съответните правомощия, разбира се в лицето на Държавна агенция "Електронно управление", която структура да поведе тази борба за дигитализация на българската държавна администрация. Част от нашата работа е, освен да налагаме новите правила, и да подпомагаме всички ведомства по веригата, така че те плавно да направят съответния преход. Разбира се, навсякъде има съпротива, но дори с повишаване на квалификацията, дори с едно просто обясняване как трябва да се случват нещата по новия начин, много често се получава добър краен резултат. Така че тук наистина борбата е да променим начина на мислене, да подпомогнем хората да пренастроят начина, по който работят, за да види дори последният деловодител в най-малката община, че електронният обмен на документи или самият електронен документ не е нещо страшно, не е нещо, което прави света по-несигурен, а обратно - прави го по-сигурен, по-защитен и много по-бърз.

Водещ: Абсолютно ли е сигурно това? Защото живеем във времето на технологиите и виждаме, че точно технологии сега са вкарани в един инструментариум за водене и на битки. Освен че могат да бъдат манипулирани избори чрез намеса в киберсигурността, влизат хакери в масиви от данни дори на такива защитени ведомства като Пентагона и ЦРУ. Има ли опасност пълната електронизация да стане жертва на зловредни кибер действия?

А. Й.: Разбира се, че има такава опасност, но именно начинът, по който...

Водещ: Доколко сме подготвени за отпор?

А. Й.: Начинът, по който ние подхождаме към киберсигурността, е ключов. Дотоколкова доколкото всички сме виждали и чували за няколко големи кибер заплахи и кибер пробови в последните години и месеци дори, трябва да кажа, че начинът, по който ние подхождаме, цялата българска държавна администрация, е доста структуриран. Освен ч има нов Закон за киберсигурност, който създава институционална рамка в държавата, в последните години ние активно работим за това всички администрации да осъзнаят, че киберсигурността е ключов проблем и че тя е проблем не на едно централно ведомство, а на всяка администрация поотделно. Т.е. дори най-малката община или най-голямото министерство трябва да влагат сериозна енергия в това да осигуряват своята собствена киберсигурност. Така че ние не трябва да разчитаме, че има някой, който ни пази, а трябва да пазим сами себе си.

Водещ: След случката с Търговския регистър през лятото мисля, че този въпрос като необходимост вече не стои. Въпросът е как да се справим. Това изисква ли много средства?

А. Й.: Нека да кажа така: разбира се, че кибер сигурността изисква средства, но преди всичко изисква много добра организация и много добри процедури. Защото именно тогава, когато хакерите успяват, са случаите, в които някъде процедурите не са добри и има технологични опции за пробив. Така че ако ние имаме добри процедури, ако мислим така нашите системи и регистри, че достъпът до тях да е строго ограничен за тези, които имат право на достъп, по една защитена мрежа, в която хакерите просто няма как да влязат, това решава част от въпросите. Но не всички. Защото киберсигурността наистина е тема, която трябва ежедневно да се актуализира.

Водещ: А ние имаме ли сега стабилната основа?

А. Й.: Основата се полага и непрекъснато затвърждава. Това не е тема, която може да се приключи и да се каже "да, ние имаме добра киберсигурност". Киберсигурността е всеки ден, на всяко място, към всяка една система.

Водещ: Да Ви върна към онази амбиция на правителството точно след инцидента с Търговския регистър да бъде създадено едно хранилища на електронни регистри и данни, което да бъде достатъчно сигурно, така че да се реагира на извънреднин ситуации, като тази с ТР. Има ли капацитет да се справим с това нещо в сроковете, поставени от политиците, до края на годината и то Ваша задача ли е?

А. Й.: Голяма част от задачата е наша и ние ще се справим в срок. Това не е изключително трудна задача, тя е просто предизвикателна и изисква последователност, изисква упорство и най-вече познание. Ние знам как да го направи и затова ще се сравим в срок. Тази стъпка беше провокирана именно от това да се осигури една крайна защита, ако се случи някакъв катастрофичен сценарий, държавата да не загуби критична информация. Отново казвам, че това хранилище няма да е хранилището, в което всяко ведомство ще прави архивни копия на текущите си данни. Всяко ведомство има ангажимент само да осигурява своята сигурност и своите архивни данни. Това хранилище е хранилище за краен случай, което гарантира, че при много сериозно падане на услуги, държавата ще има своята информация.

Водещ: Казахте, че държавната администрация реагира скептично и дава отпор на електронната администрация. Представям си как се правят хартиени копия на електронните документи, които сега са длъжни вече да обменят. Това по стар навик и като застраховка. Кога гражданите ще започнат да общуват с държавната администрация електронно?

А. Й.: Парадоксално е, но гражаните вече имат възможност, поне според текстовете на няколко закона, да общуват електронно с администрацията от 15-ина година. Факт обаче е, че е много ведомства намират иновативни начини да прекъснат тази комуникация. Именно затова в изпълнение на политиката на правителството и на политиката, която води Държавната агенция "Електронно управление", към 30 ноември 2018 г. е крайния срок, в който всяка една централна администрация - министерствата, агенциите, областните управи - трябва да направят свои профили в Системата за сигурно електронно върчване. Тази система ще се явява единна входна точка към тези администрации, така че когато един гражданин или една фирма иска да изпрати нещо на министерство, на агенция или на някоя друга институция, да има системата, през която да го направи. Без да е необходимо да се търси съответната интернет страница на ведомството, да се търси електронна поща и да се изпраща имейл. Плюсът на тази система е, че тази система е свързана с електронния документооборот и освен това гарантира времето, в което гражданинът или фирмата изпраща съобщение или документ, както и гарантира времето, в което този документ се получава от администрацията.

Водещ: А гражданите и фирмите ще могат ли, веднъж изпратили своя документи до администрациите, да проследяват какво е неговото движение, чрез тази електронна система?

А. Й.: За съжаление, вътрешният ход на документите е извън обсега на тази система, но след като веднъж гражданинът знае кога писмото е получено, има съответни срокове в различни закони, така че може по-лесно да търси правата си. Разбира се, това не е цялостно, крайно, решение. Това са просто една поредица от стъпки, които правят живота ни по-лесен. И това не е бъдещето. Въпросната система, за която говорим, е продукционен режим и се използва от ноември 2017 година. Това е нещо, което вече работи, доказало е своите преимущества и освен всичко е залегнала в Административно-процесуалния кодекс.

Водещ: Става въпрос да се използва по-широко, за което може би трябва и малко разяснение, рекламна кампания, да се покаже ефектът, за да се уверят Тома-Неверниците.

А. Й.: Разбира се.

Водещ: Да Ви попитам за онова, което стана емблемата на обществения разговор за електронното управление. Беше ни казано, че много от онези документи, които трябва да ходим на различни гишета да изискваме, за да си подадем документите за нещо друго, каквото е свидетелството за съдимост, вече няма да са наша грижа. Можем ли да кажем, че вече е дошло това време, в което не ин искат свидетелство за съдимост, например работодателят ми може да го поиска по електронен път в съответното ведомство, което го издава?

А. Й.: Към настоящия момент специално за свидетелството за съдимост, неговото предоставяне отпадна единствено за държавната администрация. Работодателите къмнастоящия момент нямат технологичната възможност за това. Разбира се, това е едина от темите, по които работи Министерството на правосъдието и в рамките на може би година или малко повече ще бъде налична една цялостна информационна система, през която работодателите да могат да правят тези справки. Когато става въпрос за нужда на държавата, удостоверение свидетелство за съдимост не се изисква. И ако някое ведомство изисква от Вас или от произволен гражданин такова свидетелство за съдимост, това е нарушение на закона.

Водещ: Пълната свързаност на регистрите в държавата - вярно е, че те са страшно много, 16-17 хиляди...

А. Й.: 17 хиляди.

Водещ: Да. Ще улесни ли живота ни? Например, ако си продаваме апартамента, нотариусът трябва ли да ни кара да ходим в общината да си вземем бележка, че сме си платили данъците или ще може да бръкне в системата и сам да направи тази проверка? Защото е популярен примерът...

А. Й.: Основната част от тези регистри всъщност са регистри, които се водят на хартия, на тетрадка, или на една Excel-ска таблица. Т.е. с тези регистри няма как да се направи електронното управление. Именно това, което правим като Държавна агенция "Електронно управление" и в последните няколко години цялата българска администрация е подчинена на този приоритет, е поетапното преминаване на регистрите от хартиената форма към електронната форма. А за тези, които вече съществуват в електронна форма, зад които има информационни системи - за тези регистри започва свързването им с другите системи. Така че, както Вие казахте, когато гражданин или фирма ползва някаква услуга, без значение дали е от държавната администрация или е при нотариус, или е при частен съдебен изпълнител, или е в банката, или в топлофикационно дружество, или в болница дори - да не трябва да се предоставят документи. Това е нашата цел. Хубавото е, че вече са налични множество примери, при това примери от последните годии, които вече ряботят в тази посока.

Водещ: Говорим за реформа в образованието, за модернизирането му, за да отговори на тези съвременни умения, които всеки човек трябва да има. Това ми напомня, че електронното общуване, било то с администрацията или с други ведомства, също би трябвало да се изучава. Можете ли да препоръчате някаква такава система с първоначални стъпки, така че да не оставаме скептици към модерното в света? Виждаме една електронизирана Естония, искаме да сме като нея. В същото време продължаваме да си носим хартийките и да си чакаме входящия номер, за да сме сигурни, че нашата преписка върви.

А. Й.: Знаете ли, от личен пример, електронните учебници са една много добра стъпка в тази посока. Защото всички, които имаме малки деца, знаем какво е да носиш чантата на едно малко дете в училище. Тези от нас, които имат две деца, носят още по-тежки чанти.

Водещ: Този традиционен разговор на 15-ти септември за тежестта на раниците.

А. Й.: Именно. Така че електронните учебници показват пътя, по който трябва да се върви. Бързам да кажа обаче, че една от големите заплахи е измамното усещане за това, че ние сме дигитални хора. Защото социалните мрежи или различните програми, с които обменяме бързи съобщения, не ни правят дигитални - нито Фейсбук, нито Вайбър ни правят дигитални.

Водещ: Правят ни малко по-нечувствителни като хора, но всяко нещо си е с времето и си мисля, че социалните мрежи преживяха една революция, от която вече има излизане.

А. Й.: Плюсът на този тип комуникация е, че те привикват хората към електронните устройства. Така че тези устройства да не са вече нещо чуждо, което да стои на маса и върху него да има покривка.

Водещ: След колко години ще си говорим за това като за част от живота ни, като дишането и сутрешния тоалет?

А. Й.: Знаете ли, тъй като една от основните атаки срещу електронното управление е, че то е винаги в бъдещето, аз бих казал, че то вече работи и може да се види и да се измери съвсем публично. В рамките на последните месец и дори през последната една година многократно се увеличи - близо 6-7 пъти - броят на случаите, в които администрацията не иска документи от хората, а ги проверява по служебен път. Така че електронното управление вече работи. Разбира се, то не работи със скоростта и с обхвата, който се изисква от хората. Така че това е нашето следващо предизвикателство - да разширим обхвата на електронното управление. А то вече работи.

Водещ: Пожелавам Ви успех, защото това е важно за всички. Като толкова много средства са инвестирани и предстоят да бъдат инвестирани в това, редно е да го направим заедно и по най-добрия начин. Ние като изискваме от Вас, а Вие - като упорито си вършите работата. Надявам се и на нови срещи в ефира на "Хоризонт", за да сме в помощ на слушателите, гражданите и потребители на услугите на държавната администрация, която вече е в своята малка електронна революция - разширява се обхватът й. Това ни обеща Аллександър Йоловски, заместник-председател на Държавната агенция "Електронно управление".

Интервю на Диана Янкулова, Програма "Хоризонт", "Неделя 150"
Източник: Българско национално радио

Източник: http://bnr.bg/post/101040494/23-administracii-vse-oshte-ne-obmenat-dokumenti-elektronno

Споделете
gerb

Държавна агенция „Електронно управление”

Ул. "Ген. Йосиф В. Гурко" 6, София 1000

тел. 02/949 20 40, 02/949 21 15 , факс 02/949 21 58

mail@e-gov.bg

Последни новини

Essential SSL