Електронното управление като облекчение за администрацията и гражданите

Срещу бюрокрацията - идва ли краят на опашките? Председателят на ДАЕУ Росен Желязков гостува в предаването "Още от деня" на БНТ1.

- Започваме с Росен Желязков, председател на Държавната агенция "Електронно управление". Добър вечер и добре дошли!

- Добър вечер!

- От септември администрациите ще обменят всичките си документи по електронен път, това съобщихте. До септември остават два месеца. Първо, може ли това да стане в този срок и, второ, какво на практика ще означава за нас, гражданите, за да разберем с какво ще ни стане по-лесен животът.

- Ще ги разделя на две темите. От една страна, електронният документооборот между администрациите е улеснение за самите администрации. Това ще помогне да се пести време при трансфера, обработката и т.н. По-интересен е въпросът по какъв начин ще се облекчи животът на гражданите и понеже в анонса чух, че става въпрос за края на бюрокрацията, нека проследим етимологията на думата "бюрокрация". Това е "управление на адмнистрацията". Това е девиация в нормалната форма на управление,при което имаме изборни органи, които вземат решения от името на своите избиратели. При бюрокраццията управлява постоянната администрация, което не би трябвало да бъде така. Затова администрацията е натоварена с негативна конотация самата дума. А иначе в общоприетия език бюрокрацията е някакво усложнение на живота на обикновения гражданин със сложни процедури, заявления, искания, вадене и носене на документи между отделните административни структури, за да изпълни един гражданин - физическо лице или юридическо лице - свой законен интерес, да реализира свое желание или искане или нещо, което законът му вменява.

Това само по себе си е една доста сложна задача. От много години се говори за намаляване на административната тежест. Ежегодно се отчитат проценти, с които административната тежест се намалява в резултат от емпиричния подход на всеки и усещаме като че ли, че не само не намалява тази тежест, но тя се увеличава. И това най-ярко се усеща и се артикулира от бизнеса. Така или иначе, тази тема, като всяко нещо в диалектиката, което има количествени натрупвания, рано или късно трябва да намери своето решение. Като че ли е дошло времето за проактивни действия. Бих казал, че затрудненията са обусловени не само от аналоговите, хартиените, процеси, които изобилстват през последните години, а и от усложненията, за добро или за лошо, които се привнасят от транспонрането на европейското законодателство, което не във всички случаи замества националното, а създава допълнителни правила, допълнителни изисквания. И не на последно място, разбирането на тези, които са призвани да коват регулации и законодателство, че защитата на обществения интерес минава през по-голямо отегчение на задължителните изисквания за едно или за друго. Но накрая сме изправени пред едни утежняващи административни процедури. И тук на помощ идва електронното управление.

- Но дойде ли този край? Това е въпросът. Иначе доброто намерение го има. Сега вие като тръгнахте да обяснявате етимологията на думата (бюрокрация), аз се сещам, че съм учила как големите империи, Римската империя например, се преподава, че ако искаш да имаш силна държава и да управляваш с всички средства, трябва да имаш силна религия, силна войска и силна администрация, защото тя те държи. И бюрокрация. Това ли е причината толкова години да няма политическа воля там да се пипа и колко време сега на нас които започнахме да го правим и виждаме, че има такова намерение, ни отнема в момента, примерно...

- Това са съвкупност от фактори. Разбира се, политическа воля е този ускорител на процесите. От друга страна, технологичните възможности са тези, които дават конкретните решения. Като става въпрос за е-управление, не бива да поставяме думата "електронно" като водеща. Става въпрос за управление. Целта не е да заместим едни аналогови процеси с едни електронни процеси. Въпросът е да се оптимизират самите бизнес процеси в самата администрация.

Именно затова последните решения на кабинета и указанията на премиера са в тази посока - да се облекачат процесите в администрацията в няколко направления. Първо, да се направи преглед на режимите, които с по силата на закоови норми и там, където те не са свързани с конкретна защита на обществения интерес или не представляват ангажимент, който е поет към ЕС, да бъдат оменени. От друга страна, ако те не могат да бъдат отменени - става въпрос за режими и адмиистративни услуги - да се намери подход за намаляване на вътрешноадминистративните документи, които са нужни за реализирането на тази услуга. Защото анализът показа, че само централните и териториалните администрации на изпълнителната власт имат 1422 административни услуги, за които в оборота на тези услуги се въртят близо 6 000 документи.

- Прочетох това, което сте казали, то е фрапантно, наистина.

- То е фрапантно и като сложите и общините, където е ежедневният досег на обикновения човек с административните услуги, най-вече засягащ неговото ежедневие, административните услуги достигат над 3 000.

- Добре сега, кои са най-често използваните документи? 12, казват, удостоверителни документи са тези, които най-често се търсят и изискват. Имате ли представа колко време отнема в момента да се сдобиеш с тях и колко време средно губим по опашки досега? И това до септември, какъвто срок сте си поставили, ще се промени ли?

- По опашки времето, което се губи - разбира се, нефективното използване на времето, единственият ценен ресурс в нашия живот, всъщност е загуба - емпирично е изчислено на около 26 милиона човекочаса годишно. Сами може да сметнете икономическия ефект или дефекта от тази загуба по добавената стойност в икономиката. От друга страна, срокът септември е поставен в няколко направления, но ще се върна на тези 12 услуги. Това е началото на тези режими или услуги, които служат за реализацята на други такива и могат да бъдат обменяни между базите данни на отделните ведомства автоматични или полуавтоматично. Това означава, че за да изпълни един гражданин една услуга,  трябва да удостовери редица фактори и обстоятелства - как се казва, къде живее, какво му е семейното положение, какви имуществени права има и т.н., които стават или с документ, или с декларация. Пример е и прословутото свидетелство за съдимост, което винаси се използва да се доказва наличието на обстоятелство, че едно лице не е осъждано. Та тези документи ежегодно се издават, попълват, пренасят от хората от едно място на друго.

Всъщност основният принцип на управлението, особено при електроннонто управление, е еднократното събиране на данни и тяхното многократно използване. Това е базисен принцип. Веднъж събрана информацията за едно лице, за неговия статус, семейно и имотно положение, не е нужно да се доказва или пренася от самото лице, а администрациите трябва сами да достъпват до базовите регистри, да обменят тази информация без да занимават хората с нея. Защото тя е събрана, "колекционирана", от администрациите за нуждите на административното обслужване.

Та тези 12 удостоверителни режима, които са анонсирани и непрекъснато ще бъдат добавяни и обновявани и все повече и повече и стоят в основата на административните услуги, би трябвало от есента да бъдат служебно обменяни и хората да бъдат облекчени от тази тежест.

И няколко други ангажимента бяха поети, като демонстрация на възможностите и на желанието да се покаже ефективнос при въвеждането на електронното управление. Това са административните услуги, предоставяни от КАТ по отношение на сделките с МПС, административно-наказателната дейност в КАТ и МВР, темата за свидетелството за съдимост. Т.е. има една синергия, която трябва да се използва за процеса.

- Сега за да разбера - при това положение, ако съм ходила на едно място да си взема свидетелството за съдимост, за да го занеса на друго място на друго гише и там да им го покажа и то вече се намира в системата и второто гише си го изтегля от там, от компютъра и не ходя на първото, таксата отпада ли? Плащането на такса, каквато преди това се е плащала при вземането на този документ или пак се плаща, но вече на второто място?

- Ще ви дам пояснение. Вече няма да е необходимо да се вади свидетелство. Защото свидетелството е една хартия, която удостоверява дали едно лице е осъждано или не е. А то се изисква тогава, когато по закон - условно в между 40-50 закона е фиксирано като документ - трябва да удостовери лицето, приносител на свидетелството, че не е осъждано. Да кажем, Закона за държавния служител - който иска дапостъпи на държавна служба, трябва да не е осъждан, казва законът. Но законът казва също така, че това обстоятелство се доказва с доставено от лицето свидетелство за съдимост. Ние казваме така: така или иначе в базата данни в бюрата по съдимост тази информация е налична, до нея може да се достъпва по служебен път и това удостоверяване да не бъде тежест на кандидата за работа, в случая по Закона за държавния служител, а органът по назначаването с оторизацията, която има, да достъпва и да установява това обстоятелство. И така в останалите няколко десетки закона.

Така че самият термин "свидетелство за съдимост" ще отпадне, въпреки скептицизма на накои, изразен през последните дни.

- Другият скептицизъм, който беше изразен...

- А понеже поставихте и темата за таксата, няма да се събира такса, защото става въпрос за служебен обмен на информация. Служебният обмен на информация не е услуга, предоставяна на гражданите, а данни от една администрация на друга. Бих казал, че ефектът за бюджета ще бъде около 3 млн. лв. на година. Пренесено във времето, което ще спестяват хората, ефектът за икономиката многопосочен.

- Още нещо тогава по тази тема. Банковите клонове, които за улеснение на гражданите се намират най-често в самите институции. Там избор няма, в смисъл, какъвто банков клон ти се падне, на такъв отиваш да си платиш. И таксата, която трябва да платиш, и таксата за банката. По този начин те държат монопола върху тези такси, които е начисляват заедно с техните. Ще продължи ли това като практика или тез ПОС-терминали, за които говорите, ще ги заместят?

- Няма ефективно е-управление, когато таксата трябва да се плаща на гише. Представете си електронно услуги в дигитален свят и най-накрая трябва да платите такса срещу квитанция...

- Нали няма да отпаднат и услугите на гише? Все пак някой ще може да отиде, ако иска...

- Така е...

- За това как е помислено?

- Всъщност масовото въвеждане на електронните услугище намали ходенето на гише, т.е. опашките ще отпаднат, защото голяма част от хората ще се възползват от тези възможности. Много важно е въвеждането на витруалните ПОС-терминали, т.е. възмомжността по интернет да си плащате таксите, така както знаем, че се прави в съвременния свят. Може да се плаща и с физическо устройство ПОС. Тази възможност съществува и в момента, но не се използва по редица обективни или субективни причини. Това анализ ще бъде направен защо на много места физическите терминали не се използват или не се представят като възможност, но до края на годината, съвместно с БНБ, който все пак е лицензиращият орган, ще се върви в посока на виртуални ПОС-терминали.

- Сега, другите скептични оценки са свързани с това, че трябва да бъдат променени изключително много закони, за да отпаднат тези административни тежести. Това така ли е наистина и колко време ще отнемат според вас тези намерения, докато се превърнат в реалност от гледна точка на законодателството?

- От гледна точка на законотворческия процес, да, това е енергоемък процес и трябва да се действа остатъчно внимателно и прецизно, особено с оглед на необходимите процедури. От друга страна пък, заявката за облекчаване на административната тежест не разделя, а обединява обществото и парламентът би трябвало да се обединява около тези предложения. В тази връзка всички предложения, които се правят към настоящия момент, ще бъдат внесени своевременно, а дали ще се случат преди или непосредствено след ваканцията на парламента това, разбира се, е въпрос на законодателя.

- Сега въпрос, който задават много наши зрители: има ли връзка използването на този вид електронни услуги, така както се променя средата, със задължително притежание и използване на електронен подпис?

- Към настоящия момент наличието на електронен подпис е единствената, да не кажа абсолютната, но единствената възможност за ползване на реалните съществуващи електронни услуги. Но имаме много добри примери с т.нар. персонални идентификационни кодове (ПИК), които се използват в НАП. Това е една възможност, която следва да се използва максимално до реализацията на националната схема за електронна идентификация. В момента този проект, който е резултат от изпълнението на ангажиментите ни по Регламент 910 от миналата година, е в ход, реализира се от МВР и при успешното осъществяване на проекта от догодина всеки български гражданин над 16-годишна възраст ще може да заявява своята електронна идентичност с различни средства за това - банкови карти, смарт-карти, мобилен телефон, различни платформи. И това ще намали в значителна степен нуждата от използване на електронния подпис като средство за идентификация.

- Можем да кажем още, че това е скъпо все пак... Не всички смятат, че...

- То е скъпо, не е удобно най-вече и за голяма част от потребителите представлява някаква екзотика.

- Вие казахте, че някои от таксите практически отпадат, около 3 млн. лв. специално от тези свидетелства. А каква ще е политиката по отношение на таксите за административни услуги въобще? Те ще намаляват ли като тенденция? Трябва ли да се увеличат заради разходите, които се правят по оптимизацията? Какво ще се случи според вас?

- Навсякъде по света, а и у нас, принципът е, че таксата, която всъщност е цена на административната услуга, трябва да включва в себе си материално-техническия разход за нейното предоставяне без да начислява печалба. Друг е въпросът как се оразмеряват материално-техническите разходи - дали в тарифата за таксата са включени всички капиталови, оперативни и други разходи, дали те са подценени или са надценени. При всяко положение в момента има готовност за предложение на нов закон, който да урежда принципа за формиране на държавните такси, а впоследствие за формирането и на местните такива.

- Т.е. предстои да разберем дали ще вървят нагоре или надолу.

- Те по никакъв повод не би трябвало да вървят нагоре, защото материално-техническите разходи по предоставянето на услугите с въвеждането на електронното управление ще намаляват - и капиталовите, и оперативните разходи.

- Не остана време да поговорим за сигурността, свързана с данните и с всички документи, които вече по съвсем различен начин и в по-голям обем ще текат от една институция към друга и към хората, но се надявам, че там също се вземат мерки.

- Има две теми със сигурност - една е на данните, които се съхраняват в регистрите, а другата е на личните данни на гражданите.

- Много ви благодаря за това участие!

- И аз благодаря!

Интервю на Аделина Радева, БНТ1

Източник: Българска национална телевизия

Споделете
gerb

Държавна агенция „Електронно управление”

Ул. "Ген. Йосиф В. Гурко" 6, София 1000

тел. 02/949 20 40, 02/949 21 15 , факс 02/949 21 58

mail@e-gov.bg

Последни новини

Essential SSL