Администрациите трябва да се научат да ползват по служебен път данните, с които разполагат, не да ги изискват от хората

Председателят на Държавна агенция "Електронно управление" в предаването "Седмицата" на Дарик радио

- Председателят на Държавната агенция "Електронно управление" Росен Желязков в "Седмицата" на Дарик радио. Здравейте.

- Здравейте.

- Какво влиза в момента в Единната електронна съобщителна мрежа на България?

- Вие започнахте с конкретен въпрос. ЕЕСМ е инфраструктура. Това е оптиката, която свързва държавните учреждения, най-общо казано - министерства, общини, областни администрации, ведомства...

- И може едновременно по тази оптика да се пренасят всякакви данни - глас, видео?

- Тя е оптическа мрежа с висока скорост.

- Каква част от администрацията е свързана - държавна и общинска?

- Цялата държавна администрация е свързана с мрежата. Работи се. В момента върви процес по присъединяване на училища, регионални инспекторати по образование, съдилища. Т.е. идеята е това да е вътрешната мрежа на държавата за управление на процесите по предоставяне на информация...

- Вие казвате: централната администрация с регионалните й звена вече е свързана.

- Това е един дългогодишен процес. Той започва още от момента на приватизацията на БТК, минава през различни процеси. Хубавото е, че премина през интеграционен процес с националната мрежа на държавната администрация преди няколко години. Надгражда се с европейски ресурси, така че да е предоставят и в слабо развити места. Това е инфраструктурата.

- Пътищата ги има, това искате да кажете. Въпросът е вече съдържанието обаче, което се движи по тези пътища, дали го има и доколко го има. Каква част от документите в администрацията на България могат да бъдат обменяни елекронно?

- Ето, даже и лексиката подсказва, че стоим доста години вече назад. Когато се говори за обмен на данни, нине все още говорим за обмен на документи. Всъщност развитието на електронното управление предполага един основен принцип - веднъж събраната информация от граждани, бизнес, от всеки един субект, тази информация, която се намира в определени масиви информационни - регистри, бази данни и т.н. - да може да бъде използвана многократно и то по служебен път. Това са данни. Ние все още сме в периода, в който имаме нужда да говорим за документи, да се представят документи. А говорейки за документи пък, ние си представяме хартиени такива, на които има освен съдържание, оторизация с подпис и с печат. Докато не излезем от хартиения свят, много трудно можем да говорим за електронно управление. Но за да се случи това нещо трябва регистрите, които се създават, поддържат, обработват в отделните администрации, да обменят автоматично тези данни помежду си, за да не се налага гражданите дда бъдат приносител на тези удостоверения.

- Каква част от регистрите на България са вече регистри на данни, а не регистри на документи, ако влезем в вашата лексика.

- Ето това е много уместен въпрос. Тъй като няма изчерпателна дефиниция за това какво е регистър, всяка администрация се изкушава, независимо от това дали й е вменено да създава един регистър, да си създава някаква колекция от данни или документи и да я нарече регистър. По наши приблизителни изчисления, държавата на ниво централна, териториална, местна и каква ли не на ниво административна структура, има около, няма да ви шокирам, няколко хиляди регистъра. От тези регитри в момента информация автоматично може да се обменя между основните такива и те са около осем. От няколкото хиляди т.нар. регистри автоматично информация може да се обменя от осем. Към тях ще се присъединяват още. Разбира се, това не трябва да ви шокира. Защо го казвам? Защото основните...

- На 28 юни Министерският съвет задължава административните органи от 1 септември да приведат системите си за електронен обмен на документи с единен технически протокол.

- Това е различно. Ние говорим за регистри на данни, а другото е документооборотни системи, така че документите, които постъпват на хартия в едно министерство, да се дигитализират и да се обменят оттам нататък между администрациите по електронен път.

- Вие казвате, че това вече е остарял разговор по този начин да стане.

- Да, това е разговор, който трябва да намира все по-голяма имплементация по отношение на обмена на данни автоматично между...

- Т.е. ти си занасяш някаква бележка, която трябва да ти е въведат и вече така да бъде въведена, че не самият документ да пътува, а да пътува неговото съдържание като данни?

- Това е единият разговор. Ако документът е наличен аналогово на хартия. Въпросът е никой да не носи никакви бележки никъде. Въпросът е, когато едно лице заяви някаква административна услуга - иска да си плати данъците или да получи някакъв документ - със своята електронна идентичност да се идентифицира във виртуалното пространство, да заяви това свое желание, да кажем, от къщи през компютъра...

- Плащам си данъците и после никой да не ми иска бележка, че съм ги платил?

- Не, чуйте ме. Пътувате си в трамвая, решавате, че ви трябва някакво разрешително за нещо. Влизате с мобилния си телефон в един портал. В този портал ви казват: сега удостоверете, че сте Кирил Вълчев. Вие се автентикирате с вашата електронна идентичност...

- С подпис.

- Не, не с подпис, с електронна идентичност. Електронната идентичност ще бъде национална схема от края на 2018 г., съвместима с държавите членки на ЕС. От днес това все още не може да стане, защото не може да се автентикирате с електронния си подпис през мобилния си телефон в трамвая. Но ние говорим...

- Добре, говорим какво ще стане след 2018 г.

- След което, вече веднъж автентикиран, т.е. доказано е, че вие сте Кирил Вълчев в този портал...

- Чакайте само да изясним. Аз откъде си взимам този... Това ще е някакъв код.

- Това ще бъде идентификатор, който може да бъде разположен в чип в смарт карта или в чип в банкова карта или в личната ви карта. Ако искате, когато си подавате следващия път документите за самоличност. То ще бъде направено и може да бъде автентикаторът и в мобилното ви устройство автоматично. Т.е. това ще бъде технологично неутрално. Въпросът е, че това ще бъде автентификатор, чрез който вие ще се идентифицирате.

- Нещо не разбирам, идеята е личната карта да се превърне в такъв идентификатор?

- Това е един от носителите, не е задължително да е личната карта.

- Или ще е друго картонче, което прилича на...

- В Германия, например, електронната идентификация от няколко години е в личните карти на германските граждани. Чипът е носител, а идентификаторът е средството, с което вие да бъдете идентифициран, достъпвайки до ресурсите на МВР и автентикиран.

- Това, ако не съм си го вкарал в прложение на телефона или инцидентно реша за телефона, който използвам, тогава номер ли ще набирам...

- Ако вие сте човек, който желае да ползва електронни административни услуги, ще направите необходимото да се снабдите със съответната електронна идентификация, така както в момента голяма част от хората, които ползват услугите на НАП, взимат този вид електронна идентичност, каквото представлява ПИК.

- Става дума за ПИК - персонален идентификационен код.

- Да, точно така.

- Или като номера на кредитната карта с отзад трите цифри...

- Точно така, това е...

- Всеки ще получи някакъв номер с парола.

- Всеки ще има възможност тази своя електронна идентичност, която ще бъде национална и независима или ще погълне в себе си всички съществуващи секторни идентификатори. Защото, ако...

- За данъчните ПИК...

- За данъчните ПИК-а, за достъпа до здравни слуги, както беше пръстовият отпечатък, за достъпа до образователни услуги някакъв друг идентификатор... Това не изключва да има и различни. Но националната схема за електронна идентификация предполага да има една единствена електронна идентификация.

- Носиш си с една карта...

- Да, както, примерно, вие сега не е задължително да носит международния си паспорт, шофьорската книжка, личната карта и моряшкия паспорт, ако имате такъв. Електронната идентичност ще може да бъде удостоверявана през националната схема.

- Още малко да изчистим - това нещо може да се случи през 2018 г., казвате.

- Това е проект, който в момента върви в Министрството на вътрешните работи. Това е хоризонтът за неговата реализация.

- Къде ще станат аналоговите опашки за дигитализиране? Къде ще се случат...

- Няма да има опашки, защото тогава администратори за предоставяне на електронна идентичност могат да бъдат всички лица, които отговарят на условията, предвидени в Закона за електронната идентификация. Това могат да бъдат банки, мобилни оператори, всеки, който иима съответната кредитабилност.

- Тази картичка защо няма да е някаква пластика...

- Може да е пластика, може да е смарт карта, може да е и в банковата карта...

- Или картонче може би..

- Не, трябва да има съответен носител, където да се сложи чипът.

- А за да стане в личните карти, няма ли всички лични карти да се (направят)?

- Законът предвижда, че това е въпрос на желание на гражданина. Може гражданинът да не желае в личната му карта за самоличност да има електронна идентификация. Така че...

- То и от гледна точк на сигурност..

- Така че в това отношение нашият закон е диспозитивен...

- Ако искаш в личната карта, като си вадиш нова, ще ти сложат.

- Точно така. Това е възможност, не задължение.

- А това не е ли рисково наистина от гледна на сигурността. С това се оказва, че ще можеш да се разплащаш, да получаваш много персонални данни, свързани с теб. Откраднат ти личната карта и в един момент вътре е и тоя чип и...

- Точно това е важният елемент - самият чип не е носител на информация. Това е само ключът, с който може да се достъпва информация, която.. Вие си имате в себе си ваша парола или наякакъв друг допълнителен, освен автентикацията чрез картата, т.е. не е достатъчно само...

- И няма да е лесно да се разбие този...

- Да, в самия чип няма чувствителна информация. Това е начинът, по който вие достъпвате, за да ползвате определена административна услуга. Оттук нататък...

- Това ще бъде ли и здравният идентификатор..

- Възможно е да бъде здравният автентификатор. Т.е. технологично това е възможно да бъде и здравният идентификатор, разбира се при други системи на достъпване и защита, защото там става въпрос за друга чувствителна информация.

- Ама това сега възможно ли е да създава шум? В смисъл, това ще ти бъде и здравната карта или няма да ти бъде? Това е възможно за едни, а за други с пръста ли ще ходят...

- Това тепърва ще се реши в националната здравно-информационна система...

- Не е ли логично да е така?

- Вижте, само допреди няколко месеца дебатът беше дали да има пръстов или да няма отпечатък. В момента проектът създава Националната схема за електронна идентификация и всяка секторна идентификация може да я ползва. Както се казва, платформата за идентификация ще бъде една, а всеки сектор, ако иска, може да я припознае и да я ползва.

- Сега въпросът е обаче през 2018 г., хубаво, аз ще си взема такова нещо. Колко ще мога да ползвам услуги, за да... Ей сега влязох във вашия сайт и така просто, цъкайки, гледам къде има възможности за някакви данни. Пише училища, цъкам, училищата още не може да се ползва... Колко ще могат и колко няма да могат да се ползват?

- Идваме на втория етап...

- Аз съм в трамвая...

- Вие сте в трамвая, идентифицирали сте се. Оттам нататък трябва да достъпите данните, които се съхраняват в опеделен масив, за да получите крайния резултат. Какъв е крайният резултат по принцип при административното обслужване? Това е документ, нарече индивидуален административен акт, който ви позволява вие или да упражните вашето гарантирано право, или да реализирате вмененото ви задължение. С този акт към настоящия момент вие трябва да предоставяте редица доказателства, за да може дави бъде издаден - удостоверения, сертификати, копия от нещо, копия от лична карта, заявления, декларации и какво ли не. Именно електронното управление се случва тогава, когато вие за да получите определения документ, не ви се налага да предоставяте тези доказателства, защото те вече веднъж са събрани, намират се в съответните масиви и тези масиви служебно, вътрешно, между администрациите, да се обменят. Достъпвайки вие, искайки услугата чрез вашата електронн идентичност, оттам нататък започва едно автоматично движение на данни между регистрите, без човешка намеса, но задължително придружено с логовете на вашето искане, така че да се знае, че вие сте този, заради когото се обменят тези данни, при съответните защити на вашите лични данни и съответната защита в обмена на информацията...

- Казахте, че от 8 хиляди...

- Само между осем, но базисни. Затова имаме за 12 услуги - ако искате, и за тях после ще стане въпрос... Какво ще стане, след като в основния първичен регистър, там, откъдето вие сте се обърнали, ако искате нещо, да кажем, този регистър може да е свързан, примерно, с разрешение за строеж, да бъде в съответната служба по устройство на територията. Там се колекционират всички данни, които се получават по автоматичен път и накрая е готов съответният документ. Вие можете да платите таксата. Сега как можете да платите? Можете да отидете на гише. Трябва да е по сметка, открита, на съответната институция в конкретна банка.

- А сега, ако съм си вързал кредитната карта с личния ми идентификатор, всъщност айфоните позволяват такова нещо...

- Затова е необходимо да можете да плащате с т.нар виртуални ПОС терминали, които също са в процес на изграждане.

- Колко администрации имат такива?

- До края на годината НАП ще има такава възможност. Само НАП. НАП ще бъде, както е и досега, изключително важна институция, която на практика показва какво може да бъде и какво трябва да бъде електронното управление.

Стигаме до плащането на услугата. В съответната администрация светва, и то в реално време, че тази усуга е платена. Документа трябва да ви го изпратят някъде, нали така?

- Ми ще ми го пратят на телефона.

- А аз откъде да знам, че това е вашият телефон? Т.е. още в процеса на издаване на електронната идентичност на вас ви се дава т.нар. електронен сейф. Това е мястото, където за сигурно връчване на информация, така щото при отварянето в администрацията да е ясно, че на вас ви е връчено със силата на препоръчано писмо и т.н. Т.е. да има сигурно връчване. И виждате какъв е цикълът от заявяването, през обмена на данните, плащането и връчването.

- Т.е. всеки ще получи нещо като "държавен имейл"?

- Всеки ще получи нещо като електронен сейф.

- Там ще можеш да започнеш да получаваш призовки, примерно. Глобите...

- Да. Всичко ще се получава там. Точно така.

- Как ще става доказването обаче - получили ли си, не си ли?

- То това е част от елемента на електронната иентификация. Щом сте се идентифицирали, че сте вие по сигурен път, тогава и отварянето на този сейф ще показва, че вие сте го отворили.

- Гледам от НАП събщение, че имам. Подозирам, че е един от катаджиите и подозирам за какво ме търсят и не го отварям. Тогава вие ще трябва на хартия да ми връчвате...

- Тогава няма да се възползвате от възможностите на електронното управление и ще живеете в аналоговия свят.

- А, така ще отлагам, примерно. Защото имаше идеи самото изпращане на такива документи да се счита за връчване...

- Вижте, при задължение към държавата отлагането не помага, защото мораторните лихви го мултиплицират до невъобразими степени. Рано или късно всеки си плаща. Възможността човек да се скрие в храсталака на давността все повече и повече изтънява. Все по-малко са тези възможности да се използва времето като помощник.

- Значи, изпращането до този електронен сейф няма да означава, че ти си уведомен, ако не си го отворил. А как ще може да се идентифицира...

- То това е същото, като да не сте редовно уведомен, ако сте се скрили...

- Да, ще бъде по този начин...

- Това означава криене.

- А тази система ще работи ли... Вързани ли са в цяла Европа вече системите? Това, което ни ще го правим, ще може ли да се свърже в общоевропейски план? За различни бизнеси сигурно ще им е полезна.

- Да, до две години трябва да се направи т.нар. портал, чрез който от една държава членка да могат да се достъпват като начало тринайсет административни услуги в друга държава членка. Така че ще има и такава възможност. Данните не са стока, но трябва да се ползват от същите правила и привилегии като една от свободите - свободното движение на стоки. Така че това е петата свобода - свободно движение на данни между държавите членки. В т.ч. Комисията (ЕК) предлага т.нар. Gateway, който трябва да се реализира до 2020 г., да има възможност и за по-масова употреба, в т.ч. с поддръжка на всички признати официални езици в ЕС.

- Всъщност вие казвате, че ако искам разрешение за строеж, какъвто пример дадохте, трябва да подам проект и мога да го подам и по електронен път. Но оттам нататък какво - няма да ми искат нотариален акт, че тази земя е моя, няма да ми искат скица от кадастъра за въпросния парцел, където ще строим къщата, а...

- Няма да ви искат като се започне от...

- Няма да ми искат удостоверение за данъците?

- Точно така...

- Като си платя по електронен път...

- Няма да ви искат да съгласувате проекта с експлоатационните дружества, защото това трябва да става служебно.

- Те ще си се оправят и ще си гледат. От мен ще искат само проекта?

- От вас ще искат да си подадете проекта електронно.

- Само проекта. Искам да построя това нещо, пък вие си вижте, че там, където ще го строя, е мое; вижте, че не ви дължа данъци; вижте как съм ги платил и няма да ви давам хартиена бележка, че съм ги платил...

- Всъщност вие сам отговаряте на хипотезата, която поставяте. Вие знаете дали сте, примерно, роден, дали сте женен. Знаете дали имотът е ваш, когато подавате. Защо трябва вие да го доказвате на администрацията. Тя администрацията, бидейки информирана, защото данните са при нея, трябва да достъпи и да се позове на тях по служебен път.

- Да ви кажа, леко невероятно ми звучи, че ще стане 2018 г.

- Не, това няма да стане 2018 г. Това ще стане 2020 година.

- В 2018 г. ще стане електронната идентификация. Знаете ли кое ще е най-лошото? Ще стане, че можеш да се идентифицираш така и в един момент разбираш, че единственото, което можеш да свършиш, е да платиш едни пари на НАП. Това ще бъде много разочароващо за хората. Ако положат усилията да си извадят такива идентификатори...

- Редица административни услуги, които със степента на тяхното приоритизиране ще имат доста съществено въздействие върху оборота...

- Кои? Кои през 2018 г. ще работят?

- А вие защо ще чакате да заработят през 2018 г.? Ние още отсега започваме със...

- Неслучайно направихме първо разговора с частното, с частния случай с Кадастъра. Кадастърът си е много електронизиран, народът не знае, че е електронизиран.

- Ами то и много администрации не знаят, че могат да проверяват служебно липсата или наличието на данъчни задължения в НАП. Много администрации не знаят, че по закон нямат право да изискват удостоверения за актуално състояние.

- Има някои неща и премиерът, така, беше доста ентусиазиран как свидетелството за съдимост няма да се иска. Обаче като почнах да чета, и колеги също, разни тълкувания на хора, вещи в наказателното прав, те казват така: да, обаче без лична преценка за определени случаи няма как електронно да стане. Защото ако си бил осъден за нещо, може да си реабилитиран, да трябва да ти се даде "чисто" удостоверение, обаче пък ще трябва да се извърши преценка дали за това, за което ти го искаш, реабилитацията важи, т.е. ще трябва пак човешка намеса. И е това щяло да... Аз не съм силен в наказателното право, но това са аргументите, че тая работа няма да стане така - да взимаш електронно удостоверенията, свидетелствата за съдимост.

- Добре, излизаме от сферата на правната експертиза и разсъждаваме в тая хипотеза. От 100 души колко души според вас, хипотетично, са осъдени?

- Един да е. Айде, двама да са и единият да се окаже, че иска удостоверение, за което може да му важи реабилитацията, но може и да не му важи.

- Добре, да сложим петима да са.

- Двама да са в тая хипотеза.

- Колко от тях биха подали заявления по смисъла на един закон, който изисква за да се реализира правото по закон, лицето да не е осъждано? Т.е. законът ви казва: вие не трябва да сте осъждан, за да направите това, което искате от администрацията и от закона.

- Хайде да са двама от петимата, които няма да го направят.

- Аз мисля, че нито един, ако е осъждан. Примерно ако законът казва, че лицето не трябва да е осъждано, за да кандидатства за държавен служител, колко осъждани лица биха кандидатствали, ако не са сигурни, че са реабилитирани. Според мен никой. Ако обаче има съмнения дали се е случила, по негова преценка, реабилитация по право, поради изтичане на абсолютни срокове, това лице може да отиде и да си вземе свидетелство за съдимост, ако не е сигурно.

- А защо да не пробва електронно, за да види дали няма да прецака системата?

- То не може да се пробва електронно, защото тогава системата няма да му даде отговор. Ние какво казваме: когато трябва администрацията да провери дали едно лице отговаря на изискването да е осъждано или да не е осъждано, тя може да го направи служебно, достъпвайки до съответния регистър. Само това казваме. Не е нужно доказателството да бъде пренесено от гражданина. (...) Този гражданин няма пречка да се възползва от механизма да бъде реабилитиран по съдебна прецнка в случаите, когато имаме непълна такава, по традиционния начин, искайки хартиено свидетелство за съдимост.

Т.е. да уточним - свидетелството за съдимост като възможност някой гражданин да иска сертификат, че не е осъждан, да си го има или понеже някоя частна фирма в своите вътрешни правила би му изискала такъв документ, но не по смисъла на закона, а по смисъла на това, че така е преценила..

- Да, сключваме някакъв договор. Банките, например, са царе - искат много бележки.

- Мисля, че би трябвало с тях да се направи една проактивна комуникация на тема, че те все пак са доставчици на обществена услуга и би трябвало също да попадат под тези изисквания за намаляване на административната тежест, но това е друга тема. Въпросът е, че администрациите трябва да се научат да ползват данните, които ги има вътре в самите административни структури, по служебен път, без да занимават хората.

- А следващото е вече частни структури с такива големи системи като банки, застрахователи, те да започнат също?

- Точно така. И това не би трябвало изобщо да е насилствено, защото в края на карищата интернет, електронното управление, електронният обмен на информация - това е едно облекчение, това прави живота по-бърз, по-динамичен, за добро или за лошо. А отделно улеснението.

- Отделно, една част от тази система ще бъат отворени данни? Без идентификации ще може да се влиза и да се гледа.

- Те всички данни би трябвало да са отворени без тези, които са класифицирани по определени съображения.

- Става дума за такива, в които можеш да влезеш без да се идентифицираш, както в Търговския регистър можеш да влезеш без да се идентифицираш.

- Да. Всеки публичен регистър трябва да дава достъп до себе си.

- А високоскоростният широколентов достъп в България към вас ли е? Проектът?

- Това е един реализиран и един подлежащ на реализация проект.

- Кое е реализирано и кое не е?

- Реализиран е проект с безвъзмездното финансиране по ОП "Регионално развитие". Към миналата година (2016 г.) този проект добави към Единната електронна съобщителна мрежа около 2 000 км отпик, заедно с активното оборудване. А предстоящият проект е по линия на Програмата за развитие на селеските райони (ПРСР). Към момента е предвидено Държавната агенция (ДАЕУ) да е бенефициент. Ние през следващата седмица правим една дискусия с Министерството на земеделието, храните и горите, с Министерството на информационните технологии и съобщенията, с бизнеса от гледна точка на телекомите. Защото логиката на този проект е да достъпва високоскоростен интернет в райони, където няма бизнес интереси и бизнес потенциал. Това са основно селските райони, по-малки общини, така че хората да имат достъп до интернет.

- Въпросът е за инраструктурата, по която да се движи всичко това обменяне на данни, за което говорите.

- Въпросът е, че ние, бидейки в София, можем да ползваме и кабелен интернет, и 4G, и някой сателитен интернет, имаме много възможности. Но има региони, в които няма нито една възможност. Те се наричат "бели зони".

- Колко са "белите зони" в България? Какъв процент от България е бяла зона?

- Така в процент не мога да ви кажа, но много общини и вие знаете кои са по-слабо развитите общини. Там има значение и гъстотата на населението, и достъпът до съответните общински центрове, отдалеченост на районите. Това са места, където, да кажем, мобилните оператори нямат бизнес интерес да изграждат своите мрежи. Затова и ЕК, това е европейски подход, ангажира безвъзмездно финансиране, за да може тази услуга да бъде достъпна за хората, което дава тласък на развитието на тези слабо развити райони.

- А за да работи тази работа, както я описвате, не трябва ли всъщност интернетът да стане безплатен? Защото иначе за да получиш услугата, ти пак си плащаш, за да имаш интернет? Новоизбраният комисар Мария Габриел, отговорен за цифровизацията, вече говори за безплатни WiFi зони в Европа.

- Вижте, то безлатно нещо няма. Те може да са безплатни от гледна точка на това, че потребителят няма да плаща такса, когато започне да ги използва, но те всъщност, средствата, с които са изградени, те пак са дошли от европейския данъкоплатец. Така че веднъж те вече са платени.

- Няма ли да станат тези услуги, за които вие говорите, примерно, сещам се, хотел в летище можеш да влезеш безплатно само в сайта на съответния хотел. А отделно трябва да си платиш за интернет, ако ще сърфираш. Това няма ли начин да се направи така, че услугата, която ще се получава от държавата, да е безплатна?

- Това е една от предстоящите цели при изграждането на тези мрежи. Както казах, винаги потребителят плаща по един или по друг начин - било през рекламата, кяото ще му бъде внушена, било през ползването на определени услуги - дадохте пример с летището, било през летищните такси. Така че, винаги има икономически баланс. Въпросът е да не се начислява печалба, това е базата. Иначе всичко минава през определена тарифа или данък.

- Вие отговаряте за информационната сигурност. Национален център за действие при инциденти в информационната сигурност. Колко такива инцидента регистрира България? Над 130 само през май регистрира CERT?

- Това е Център за действие при инциденти в информационната сигурност. Когато говорим за киберсигурност, трябва да знаем, че тя се композира от три елемента. Това е мрежова и информационна сигурност (МИС), за която отговаря Агенцията, правоприлагане или киберпрестъпност, за която отговаря ГДБОП - това са интернет престъпленията, киберпрестъпленията, и киберотбраната, която в към Министерството на отбраната, от неговите компетенции. Вие знаете, че интервенциите в киберпространството, кибератаките и нападенията принудиха през миналата година във Варшава страните членки от НАТО да приемат, че кибер защитата, киберсигурността в по-общ план, е петият домейн на защита на НАТО, а останалите 4 са земя, въздух, море и космос. Така че усилията са насочени в тази посока.

Инцидентите зачестяват. Вие знаете, че през тази година сме свидетеи на две сериозни в световен план атаки WannaCry и Petya. Интересното е, че изтичането на информацията, която беше хакната от ShadowBrockers, представляваше всъщност hacking tools, с които Агенцията за национална сигурност на САЩ разполагаше по отношение на уязвимости в някои от софтуерите на Microsoft и всъщност този инструментариум за хакване беше откраднат от АНС от тази хакерска групировка и това послужи за...

- Това имаше ли някакво съприкосновение с България?

- България винаги стои някакси по-настрани, но това не бива да и успокоява. Има регистрирани повече от 1 200 инцидента от началото на годината. Съобщения за хакнати компютри, за ботнет (мрежи), за съответен malware, DDoS атаки.

- Това е само за администрациите, не говорим за частни фирми?

- Частните компании имат свои системи за защита. Те мога да ги съобщят и някои го правят. Има регистрирани около 65 000 заразени IP-адреси. Тенденцията, която се наблюдава за първото 6-месечие на тази година, е увеличение с 30% на общо годишното ниво за миналата година. И затова казвам, че това, че ние стоим малко като остров на спокойствието, трябва да ни държи внимателни и бдителни с наближаването на българското председателство на Съвета на ЕС. Тогава наистина ще бъдем по-уязвими, по-интересни за хакерски интервенции. Затова в момента се предприемат проактивни действия.

- Вие за кое сте в големия дебат: сигурността ли да има превес или свободата в интернет?

- Нещата ще се движат паралелно.

- Службите много искат да знаят във всеки момент кой какво прави.

- Службите са натоварени с обществени очаквания.

- Тези обаче, които са в интернет, не биха искали службите да имат лесен достъп. Вие за кое от двете сте. Това е голям европейски дебат. Голяма част от въпросите към Габриел преди две седмици в Брюксел бяха такива.

- В развитието на информационните технологии и натрупването на огромни масиви от данни начинът, свързан с анализирането на тези данни, особено пък с развитието на т.нар. Machine Learning или Deep Learning, свободата, така както е разбирана, скриване на идентичност, на самоличност, тази пълна либералност на това да си някой субект, който прави каквото си иска, ще бъде все по-невъзможно. И то не толкова заради човешка намеса, колкото заради това, че машините стават все по-умни и по-умни.

- Другият голям дебат, и с него ще завършим, има връзка с ваше друго поприще. Вие за защита на авторските права ли сте или сте за свободата на споделяне на песента "Защо ме обичаш" с Борис Павлов, която изпълнявате и която ще пуснем сега?

- Много рязък преход (смее се). Разбира се, за защита на авторските права, категорично.

- Не сте от тези, които казват: важно е да ме слушат.

- Не. Споделям разбирането, така както е установено в правовия ред, че трябва да се защитават правата на автори и изпълнители и продуценти и т.н.

- Четох някъде, че албум се готвите да издадете?

- Е, това не е някаква самоцелна амбиция.

- Как попаднахте на това поприще?

- Още от детство. Това е едно от хобитата, които остават завинаги или още от ранна възраст се забравят. За мен това си остана завинаги.

- Казват, че има потенциал да стане хит.

- Надявам се следващите да имат още по-голям потенциал.

- Добре, сега ще продължим с Росен Желязков, който ръководи Държавната агенция "Електронно управление", само че в неговото друго поприще като изпълнител в песента, която ще чуете.

Интервю на Кирил Вълчев, Национално Дарик радио

Източник: Дарик радио

Споделете
gerb

Държавна агенция „Електронно управление”

Ул. "Ген. Йосиф В. Гурко" 6, София 1000

тел. 02/949 20 40, 02/949 21 15 , факс 02/949 21 58

mail@e-gov.bg

Последни новини

Essential SSL