Администрациите в България без хартиен обмен на документи в края на 2018 г.

Администрациите в България без хартиен обмен на документи в края на 2018 г.

Зам.-председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ Александър Йоловски за старта на електронното управление в предаването "Бизнес старт" на Блумбърг ТВ.

- Разговор с Александър Йоловски, заместник-председател на Държавна агенция „Електронно управление“. Сега, ако трябва да започнем отнякъде за това докъде стигна този процес в България, колко институции в България могат да се похвалят, че реално прилагат дигитални инструменти за управление на своята работа и комуникацията с гражданите? Можем ли да ги разделим на такива, които са отличници и такива, които са изоставащи; има ли процеси, в които нещата са се случили вече достатъчно бързо и други, на които гледате като на някакъв спешен, краткосрочен, приоритет?

- Най-напред, наистина, има реално достъпни електронно услуги както за гражданите, така и за бизнеса, в редица институции. В същото време обаче разговорът за електронното управление не трябва да бъде опростяван твърде много, тъй като самото електронно управление е многопластово. Реално, например, гражданите от повече от 10 години могат да подават данъчните си декларации по електронен път. Бизнесът също така подава по електронен път годишните финансови отчети. От няколко години вече дори отчетите, които трябваше преди да се предоставят в Националния статистически институт и в НАП, се подават на едно място.

Предстои в рамките на скорошна интервенция дори към тази единна точка да се присъедини и Агенцията по вписванията, така щото бизнесът на едно място да подава годишните си финансови отчети, а не както беше преди 10 години например, в три. Т.е. има наистина добри примери. Въпросът е, че електронното управление не се изчерпва само с това да има възможност по електронен път да се ползва дадена административна услуга. Много съществен елемент е самите администрации да общуват една с друга по електронен път, не с хартия. И, от друга страна, администрациите да обменят факти, данни и обстоятелства, които касаят гражданите и бизнеса, също по електронен път.

- Така че да не се налага да посещаваш или пък да подаваш онлайн до всички една и съща информация...

- Да не се налага гражданинът да бъде куриер между една администрация, от която да вземе едно удостоверение и да го занесе до друга, която също го използва.

- И това става на хартиен носител и...

- Има няколко такива лоши примери, в които бяха разработени електронни услуги в миналото, в които се изискваше гражданинът да отиде да вземе един документ, да си го сканира вкъщи, да го прикачи в една електронна форма и да го изпрати на друга администрация. Искам ясно да заявя: това не е електронното управление, към което се стремим.

- Факт е обаче, че настоящият кабинет това го постави като приоритет и той е един от първите. Общо взето, до края на годината на повечето места, доколкото е възможно, да няма вече опашки от чакащи граждани пред администрациите. Реалистично ли е да се очаква, че от тази есен или до края на годината това може да се случи и къде?

- Категорично процесът вече е необратим. Тъй като ние за електронно управление говорим повече от 15 години, това е един дълъг разговор, който няма да приключи с приключването на тази инициатива, която в момента се реализира с вече прословутите 12 удостоверения на хартиен носител, за които правителството взе решение да се предприемат всички необходими мерки тяхното предоставяне в други администрации да отпадне. Т.е. по служебен път да се изискват тези документи, а не гражданите да ги предоставят. Разбира се, срокът е кратък, но е постижим и трябва да имаме предвид, че всички тези промени касаят промяна на нормативна уредба и много често промяна на закони.

Тъй като нормативната практика законите в страната, които в голямата си част се пишат без да се взимат предвид съвременните тенденции в информационните технологии, тези закони предвиждат едни хартиени процеси. Предвиждат, например, заявителят да предостави следните документи и се изброяват едни документи. При такава формулировка в един нормативен акт електронното управление няма как да се случи. Именно затова тази инициатива акцентира върху това да се идентифицират случаите, в които с нормативен акт, със закон или с подзаконов акт, се изисква предоставянето на хартиено удостоверение. Тези нормативни актове ще бъдат променени и Държавна агенция „Електронно управление“ разполага с техническото решение, което да улесни административните органи, така че те на практика да достъпват по служебен път тези данни.

- Ако излезем от нормативната рамка, кои са другите предизвикателства по този път, които бихте очертали като най-сериозни?

- Предизвикателствата са много и може би на първо място трябва да споменем промяната на начина на мислене. Тъй като, за щастие, към момента имаме много подкрепяща среда по отношение на електронното управление - имаме ясни стратегически приоритети; имаме изменен Закон за електронното управление, който поставя ясно целите и пътя, по който да се постигнат тези цели. Така че може би ключовото предизвикателство е промяната на начина на мислене в самите администрации.

Тук, разбира се, не говоря толкова за промяна на начина на мислене на ръководителите на администрациите. Тъй като е ясно, че те, като административни ръководители, възлагат задачи. Необходима е промяна на начина на мислене на самите държавни служители. Защото като цяло държавната служба предполага една статичност. Предполага да се изпълняват едни строги правила и процедури и промяната на тези правила и процедури винаги предизвиква сътресение. Така че ключово за успеха на електронното управление е то да бъде подкрепено както от гражданите от бизнеса, от Държавната агенция и като цяло от държавната политика, така и от служителите в самите администрации.

- Точно за готовността на администрацията и на различните нейни звена ще стане дума след малко и доколко е налице. Правим кратка пауза и се връщаме обратно в студиото на „Бизнес старт“ (...)

- Стигнахме до там, че е наложителна промяната в начина на мислене, може би и от двете страни - и от администрацията, и от гражданите, които работят с нея. За новия начин, по който се случват нещата в днешно време. Доколко българската администрация е готова за този процес и доколко все още има какво да се желае. Връщаме се в началото към това, с което започнахме - места, в които нещата са се случили по-бързо и има такива процеси или все още има институции, за които можем да кажем, че не са готови за това, което предстои? И то, както казахме преди малко, в кратки срокове предстои да се случи.

- Разбира се, добрите примери са налице. От няколко години всички акционерни дружества подават документи информация към Агенция по вписванията само и единствено по електронен път. Там не съществува възможността за хартиено подаване на гише. Т.е. това е един конкретен пример как когато е налична технологичната база в самата Агенция по вписванията, налична е подходяща правна рамка в лицето на закона, нещата се случват. Също така това е голямо улеснение както за самия бизнес, така и за самата администрация. Защото, съгласете се, едно е, когато един служител работи на компютъра си в информационна система или дори без информационна система, друго е, когато на бюрото му има десетки папки с много листове, които могат да се загубят, да се разпилеят. Работата върви много по-лесно, когато е структурирана, ясна и са намалени рисковете при самата обработка на документацията.

Разбира се, има много администрации не само на централно, а и на местно ниво, които, за съжаление, по различни причини все още не са достатъчно готови да влязат в тази парадигма на дигиталната трансформация. Някъде причината е основно в липсата на бюджет. Другаде причината е в липса на подходящо квалифицирани лица, тъй като, съгласете се, работата с ИКТ като цяло изисква по-висока квалификация. Не само ДАЕУ, но и другите институции, са пряко ангажирани с това да се създаде подкрепящата среда, за да се случат тези неща. Въпрос на време е. Дигиталната трансформация е необратима. Ние трябва да сме готови авансово. Тя ще се случи без значение дали я искаме или не. Тя ще се случи въпреки нас.

- Смятате ли, че ще дойде моментът, в който, така, ще трябва да се мисли по някакъв начин за унификация на различните софтуерни решения на ниво администрацията. Защото този процес е започнал от години, не е от вчера или от онзи ден, но до този момент всяка структура си правеше обществена поръчка, правеше си задание какво и трябва и какво иска даде като услуги; намираше изпълнител и той правеше някакъв софтуер или система. Обаче сега НАП си има своя, НОИ си има своя, в КАТ работят със своя. Казвате, че идеята е тези системи да си комуникират помежду си. Как ще стане това?

- Българската практика е доста усложнена в сравнение с таз на други европейски държави. При нас има много голям брой държавни органи, голям брой регистри, голям брой информационни системи. Не е реалистично, е може да се сведе този брой до 5, 10 или 15, а и законът е предвидил друга посока. Предвидено е всички тези разнородни системи на различните административни органи да взаимодействат по строго определени правила, така че да няма значение дали това е информационната система на НАП, на НОИ, на Агенция „Митници“, на Агенцията по кадастъра... При наличието на унифицирани правила и процедури за обмен на данни, за да предоставяне на данни и за обмен, ако щете, на документи, тези неща ще се случат.

В момента тече една ключова инициатива в тази посока, а именно създаден е единен технически протокол, по който държавните администрации да обменят електронни документи. Това всъщност е една от ключовите стъпки към въвеждането на електронното управление, тъй като до момента, макар повечето централни администрации да имат техническите условия да изпращат електронни документи към друга администрация, това не се случваше поради липса на ясни правила. Е, правилата вече са факт и тези правила предстои да бъдат, разбира се, проверени на практика и те стават задължителни в рамките на следващата година.

Така че реално България от 2018 година, към края на 2018 година, ще премахне обмена на документи на хартия между самите администрации. Това по никакъв начин не означава, че гражданите няма да могат да подадат документ на хартия. Означава, че когато две администрации общуват една с друга, това ще става само по електронен път. Разбира се, изключението, когато трябва да се предадат веществени доказателства, е налично. Но общата линия е към електронен обмен на документи и на данни.

- Как стоят нещата, разбира се, не знам доколко това е в прерогативите на вашата институция, но от гледна точка на обществената адаптация - свикват ли гражданите бързо с тези нововъведения и какви са вашите очаквания и насоки?

- Ако ние наистина сме ориентирани към гражданите, ако те са във фокуса на нашето внимание, т.е. правим услугите удобни за гражданите, безспорно гражданите ще повишат степента на използване на тези услуги. Неслучайно започнах с възможността за подаване на данъчна декларация по електронен път. Това е възможност от повече от 10 години и аз самият, при необходимост, я ползвам. Изискването е, да, наличието на електронен подпис и това понякога е спирачката, която препятства - покупката на един електронен подпис - препятства ползването на електронни услуги. Но когато с един електронен подпис или с ПИК, след време с електронната идентификация - когато много повече услуги могат да се ползват и тези услуги бъдат с намалена цена, тъй като разходите по предоставянето на електронни услуги са доста по-ниски от разходите за предоставянето им на хартия... Та, когато това нещо се случи, когато гражданите имат по-голям набор от услуги, които да ползват, те самите ще бъдат удовлетворени и ще предпочетат този път и вместо да ходят по опашки, могат да го правят от къщи.

- Съвсем логично звучи...

- Така че гражданите са готови. И фирмите, и гражданите са готови.

- Точно щях да ви питам, за бизнеса как стоят нещата? Тук, в „Блумбърг“, няма как да пропуснем и тази гледна точка. Тези дни, между другото, много коментирахме. Става въпрос за този казус с, да кажем, електронната система за обществените поръчки, която фигурира в закона и по закон трябва да се ползва, обаче нея още я няма и това създава пречки за работата на компаниите. Как ги виждате нещата?

- Бизнесът е един от най-силните фактори за развитие на електронното управление. Тъй като реално бизнесът губи ресурс, средства, общувайки с държавата - протяжно, бавно. Бизнесът специално трябва да наема хора, които познават държавните процедури. Именно това е един от фокусите на електронното управление - да улесни комуникацията както на гражданите, така и на бизнеса с държавата. Не на второ място, разбира се, електронното управление и е-услугите са фактор, който намалява корупцията. Когато е пределно ясно как се случва една услуга, какви са необходимите документи и стъпки, възможностите за въздействие в рамките на процеса са много по-малки. Така че бизнесът очаква широкото разпространение на услуги за самия бизнес, така щото хем да не губи време и ресурс, но и да разчита на прозрачност на системата.

- Честни правила. Добре, на финала, колко ни е ценен международният опит? Доколко принципите на електронното управление могат да се пренасят от една държава в друга? В крайна сметка машините могат да разговарят помежду си навсякъде по света, обаче - това, с което започнахте - със законите не е точно така. Доколко може да се копира такъв опит, добри примери от други държави? Правим ли го?

- Със сигурност, вглеждането както в добрите, така и в лошите примери, е добре от гледна точка на това да не губим ценно време, както и ресурси, за преследване на цели, които няма да са добри или приложими при нас. Добрите примери са много. Има държави, които се дават за пример често, като Естония, като Австрия. Тези държави обаче са развили своето електронно управление в конкретните техни местни условия. Ние не можем директно да вземем тези техни цялостни решения и да ги приложим веднага на българска територия. В момента със създаването на Държавна агенция "Електронно управление" и правилата и координацията, които налага и осъществява агенцията, целим точно да запълним тези пропуски в българското ноу-хау в електронното управление, отчитайки добрите международни практики.

От друга страна, самата Европейска комисия работи много сериозно по разработването и предоставянето на държавите членки на едни софтуерни компоненти, които могат да бъдат използвани във всяка държава членка по въпроси, свързани с европейското законодателство. Така че, да, добрите примери се отчитат, но те не трябва да бъдат абсолютизирани. Ние трябва да отчитаме българската реалност, тъй като, ако привнесем една чужда система, тя веднага ще се сблъска с изискванията на българските закони, на българските процедури, на българските регистри.

- И работата ще стане повече, вместо по-малко...

- Има държави, в които няма концепция за регистри, например. Т.е. ние не можем веднага да привнесем някоя добра практика, която не съответства на нашите изисквания към момента. Не можем да зачертаем българската действителност и да привлечем веднага чужда такава. Така че преходът трябва да бъде плавен, но преходът трябва да бъде направляван. Той ще бъде воден в определена посока и именно това е една от функциите на Държавната агенция за електронно управление.

- Благодаря много за този коментар и успех много в това начинание, което безспорно е ключово и е приоритет, както казахте вие, за гражданите и за българските фирми. Александър Йоловски беше това от Държавната агенция „Електронно управление“ със своята гледна точка.

 

Интервю на Иван Нончев, Блумбърг ТВ

Източник: Блумбърг ТВ

Споделете
gerb

Държавна агенция „Електронно управление”

Ул. "Ген. Йосиф В. Гурко" 6, София 1000

тел. 02/949 20 40, 02/949 21 15 , факс 02/949 21 58

mail@e-gov.bg

Последни новини

Essential SSL